Ето част от интервюто с Гари Роуландс:

Имаше ли любим учител в училище? И какъв предмет преподаваше, как тя/той беше различен от другите учители?

Любимият ми учител беше учителят ни по дърводелство. Неговото име всъщност беше господин Луд ЛУд – свързано тематично с предмета, който преподаваше.  Той ни преподаваше в средното училище. Аз напуснах училище когато бях на петнайсет години. Тоест той ми е бил учител, когато съм бил на тринайсет и четиринайсет години. Какво беше различното в него от другите учители ли?  – Невероятно търпение! И желанието да споделя уменията си с нас и да ни дава възможности с учениците си.  Да, всички ние имаме нужда от такъв тип ментор в живота си. Определено, беше много готин.   

Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш като дете? 

Хммм, ами дядо ми беше много добър и как да кажа…креативен инженер. Беше леяр на тухли по професия, но можеше да прави всичко. Той беше от това поколение, в което ако нямаш нещо си го правиш. Както в България всъщност все още има хора в провинцията…нали знаеш имаме „майстори“ за всичко. Тази способност според мен е изключително важна, която трябва да се предаде на децата ни. И за мой късмет дядо ми беше този човек. И така за всяко нещо, което мечтаех да стана (а интересите ми се променях през времето) основата и първите стъпки го правех с него, защото беше такова удоволствие. И така можех да стана леяр на тухли, инженер, електо-инженер, всяко едно от тези неща, които дядо ми умееше и беше предал знание за тях и на мен. В крайна сметка нещата се развиха така че отидох в Кралският военно-морски флот на много ранна възраст. Както спомен преди бях на около петнайсет може би. Там специализирах като инженер в електрониката с механичната страна на нещата. Днес го наричаме мехатроника. Тоест бях елкрто-механичен инженер.  

Кое според теб е най-важното умение, което не се учи в училище?

О, труден въпрос. Защото училището има две места, в които се намира според мен. Едното е в класната стая, а другото е в двора на училището (социалният аспект).  Двете са много различни полета за учене. По-теоретичната част е в класната стая, съответно това което липсваше за мен в нея е практическата насоченост – тази, която прави знанието живо. Защото много хора не са устроени да възприемат теорията с лекота. Те са по-практически ориентирани. Ако се даваше малко повече ясна свързаност с истинския живот щеше да бъде добре. – Да, да го направят по асоциативно. Именно и това  беше едно от нещата, които господин Луд Луд правеше в своя подход като учител. Той ще ти даде инструмент, ще ти покаже как да измерваш нещо, след това прилагаш наученото в практиката и резултата е поставка за чай или нещо друго което беше истинско и можеш да видиш ползата от него. А във второто поле на училището – дворът, това което според мен липсваше там беше, някой който да наставлява хората какво всъщност представлява добрата комуникация. И как да обвързваме факти, които не са толкова позитивни по тяхната същност към други хора по не толкова деструктивен начин. Този тип социален етикет и доброта и търпение… Мисля, че това е много актуален проблем все още – Да, определено. 

Произлизаш от много няколко много различни и интересни сфери на професионално развитие. Какво значи за теб успехът? 

Това да искам да отида на работа всеки ден.  Не е това, което е в банковата сметка, не е отношението с конкретни хора в работата. Понякога мога да се чувствам удовлетворен, защото не сме имали добри взаимоотношения между колеги, но сме го преодолели. И това е нещо, което е било много истинско за мен в житейския ми път. Първо в армията, след това в полицията за период от много години. В повечето случай са били ситуации, в които има много емоции – понякога негативни, понякога позитивни, но процесът на оценка и прилагането на знание, добре упражнена подготовка са това което те издърпва в ситуацията. Нали знаеш, приложението на законите. Само че в някои случаи на житейските ситуации в които всички ние се намираме е повече приложение на законите на физиката, на добрата комуникация. Също ги наричам закони. Те трябва да се прилагат освен по честен начин и с търпение и снизхождение. Да се вглеждаш в гледните точки на другите хора, ако целиш подобряване на ситуацията. А и за да подобриш себе си. Да развиваш себе си е точно толкова важно, колкото и да спомагаш развитието на другите. Вървят в пакет, не може едното без другото. 

Прочетете цялото интервю тук