НАУКА
Гари Роуландс: От Кралския военно-морски флот до Института по механика при БАН
Разговор с основателя на Steampoweredkids
“Успехът за мен е да искам да отида на работа всеки ден. Не е въпрос на пари или взаимоотношения с колеги, а на това да се чувствам удовлетворен от това, което правя. ” – Гари
За Гари Роуландс
Основател на Steampoweredkids е Гари Роуландс. Гари работи в Института по механика на “БАН”, изнася лекции в Нов български университет в новия курс за дронове. Той също има дългогодишен опит в “Дизайн и употреба” на дронове от всякакъв тип.
Научи повече за Steampoweredkids
Имаше ли любим учител в училище? Какъв предмет преподаваше и как беше различен от другите учители?
Любимият ми учител беше господин Луд Луд, учител по дърводелство. Той преподаваше в средното училище, когато бях на тринайсет и четиринайсет години. Напуснах училище на петнайсет, така че той беше един от последните ми учители. Това, което го правеше различен, беше невероятното му търпение и желанието да споделя уменията си с нас. Той ни даваше възможности да се изявим и да научим нещо ново. Беше много готин и вдъхновяващ.
Обичаше ли да ходиш на училище като цяло?
Като цяло, не. Имаше няколко причини за това. Първо, ми беше скучно, защото усвоявах материала много бързо и не ми харесваше да преговаряме нещата отново и отново. Второ, бях много плътен като дете и често бях обект на подигравки. Това не ми носеше комфорт.
Кое според теб е най-важното умение, което не се учи в училище?
Това е труден въпрос. Училището има две основни сфери – класната стая и училищният двор. В класната стая липсваше практическата насоченост. Много хора не са устроени да възприемат теорията с лекота, те са по-практически ориентирани. Ако се даваше повече връзка с реалния живот, щеше да бъде по-добре. В училищния двор липсваше наставник, който да ни научи на добра комуникация и как да изразяваме негативните си емоции по конструктивен начин.
Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш?
Мечтаех да стана инженер, защото дядо ми беше много добър и гъвкав инженер. Той ме научи на много неща – от леярство до електроника. В крайна сметка се присъединих към Кралския военно-морски флот на петнайсет години и специализирах като електро-механичен инженер. Днес работя в Института по механика при Българската академия на науките, където разработваме дронове. Освен това се занимавам с обучение и менторство на учители.
Като дете представяше ли си, че ще работиш като обучител?
Не, нямах представа. Започнах да тренирам други хора на седемнайсет години и оттогава винаги съм бил обучител в някакъв капацитет – било то във флота, в полицията или извън тях.
Какво означава успехът за теб?
На лично ниво, успехът за мен е да искам да отида на работа всеки ден. Не е въпрос на пари или взаимоотношения с колеги, а на това да се чувствам удовлетворен от това, което правя. Успехът е и в това да преодоляваш трудностите и да се развиваш като личност.
Какво мислиш за концепцията за таланта? Той е нещо, с което човек се ражда, или се развива с ученето?
Правя разлика между талант и дарба. Талантът може да се развие, но дарбата е нещо, с което човек се ражда. Хората с дарба често се нуждаят от специална грижа, защото са различни от останалите. В STEAM центъра ние се опитваме да подкрепим както децата с дарба, така и талантливите деца.
Как подхождате с децата с дарба в STEAM центъра?
Ние предоставяме среда, в която децата могат да се развиват в посока на своите интереси. Те идват с конкретни идеи и ние ги насърчаваме да ги реализират. Това включва рисуване на планове, презентации и практическо изпълнение. Целта е да ги научим на критично мислене, комуникация и работа в екип.
Какво мислиш за тенденцията да има само един правилен отговор?
Какво е критичното мислене за теб?
Критичното мислене е анализ на информацията, която имаш, и използването ѝ за да вземеш информирано решение. Това включва и способността да променяш мнението си, ако новите факти го изискват.
Какви са професиите на бъдещето според теб?
Трудно е да се каже, защото технологиите се развиват толкова бързо, че професиите, които ще съществуват след 10-20 години, може би още не са изобретени. Важното е децата да се научат да се самообучават и да са отворени към промените.
Каква следа би искал да оставиш след себе си?
Бих искал някой да си спомни, че съм му казал нещо полезно или че съм му помогнал по някакъв начин. Това би било достатъчно за мен.