ФИЗИКА
Теодосий Теодосиев за животa и ценностите
Какво има смисъл в нашето лудо време?
„Децата трябва да се научат да мислят, да намират изход от всякаква ситуация. Това е смисълът на образованието – да научиш децата да мислят, а не просто да приемат готова информация.“ – Тео
За Тео
Тео, както е известен сред приятелите и учениците си, започва своя над 40-годишен педагогически стаж в ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък, където днес е главен учител по физика и астрономия. Там той дава началото на специализирано обучение по приложна математика и физика, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, популярна като „Школата на Тео“, в която поддържа и развива теоретична и практическа база за обучение.
За дългогодишния си труд, заслугите и постиженията си Тео е удостояван с редица награди и отличия, включително орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен, за заслуги в областта на културата, изкуството, образованието и науката;
Научи повече за Школата на Тео
Ще можете ли да ни разкажете за себе си? Как станахте човекът, който сте в момента?
Има една песен на Владимир Висоцки, която се казва „Балада за детството“. Тя започва така: „Благодаря ви, казва, че направихте магията – родителите ми да пожелаят да ме заченат.“ Първото нещо, което искам да споделя, е благодарността, че изобщо съм на този свят. Ние се раждаме длъжници – дължим два живота на майка си и баща си. Цял живот трябва да си връщаме този дълг, а за да бъдем истински благодарни, трябва да добавим и нещо от себе си. Аз съм безкрайно благодарен, че съм попаднал на подходящи родители. Имал съм късмета да получа нещо ценно от тях. Както Исус е казал: „Даром получихте, даром давайте.“ Затова се чувствам задължен – след като съм получил нещо даром, трябва и аз да давам.
Това рядко се среща в нашето време, в епохата на консуматорството, когато всичко изглежда се върти около материални облаги. Имах един директор, г-н Дино Карагьозов, който казваше: „Човек е като аритметична дроб. Числителят е това, което дава, а знаменателят – това, което взема.“ Колкото повече човек дава, толкова по-голяма личност става. Колкото повече взема, толкова по-малка става. Светец, който нищо не взема от обществото, има стойност, която клони към безкрайност. Докато този, който само взима, стойността му клони към нула. Голямата личност е тази, която дава колкото може повече и взема колкото може по-малко.
Обичахте ли да ходите на училище?
С брат ми мечтаехме за първия учебен ден, защото баща ни ни осигуряваше работа през цялата ваканция. Всеки свободен ден работехме до късно вечерта – техническа работа със струг, електрожен, рязане и т.н. Нямахме време за бездействие. Семейството ни беше голямо – четири деца, които трябваше да се издържат. Затова се научих да си уча уроците в училище, защото знаех, че вкъщи няма да имам време. Баща ми ме научи да се организирам и да възприемам много информация за кратко време. Това беше част от възпитанието на старите хора, което Иван Хаджийски описва в „Битова душевност на българския народ“. Това е начинът, по който българският народ е оцелявал векове наред. Ако загубим тези ценности, закономерно ще изчезнем.
Имахте ли любими учители в училище?
Имах много любими учители. Една от тях беше Костадинка Димитрова, която ме учеше в началните класове. Тя беше млада учителка, а ние – малки деца. Тя ме научи да чета и да пиша, въпреки че баща ми вече ме беше научил още на пет години и половина. Той ми даваше и задачи по математика. На пет години вече знаех как се съставя уравнение и как се намира общ знаменател. Според специалисти, детето трябва да се научи да чете на пет години и половина, а до девети клас да е прочело поне 1000 книги с по 600 страници, за да трупи понятиен апарат. Празен мозък не може да направи велико откритие. Индианските племена, например, имат език с 13-15 думи, но с толкова ограничен речник не може да се създаде голяма цивилизация. Големите народи имат езици с стотици хиляди думи, които носят огромен масив от информация.
Аз четях още преди да тръгна на училище. Когато майка ми ме заведе в библиотека „Искра“, бях толкова мъничко дете, че не стигах до тезгяха. Библиотекарката ме накара да прочета някакъв откъс и беше впечатлена колко добре чета. Това бяха първите ми стъпки към света на книгите. По-късно имах и други любими учители – например господин Димов по биология, който беше създал чудесен вивариум с аквариуми и животинки. Имах и учител по електроника – Стефан Димитров.
Учителката ми по физика, Султанка Вълкова, която почина на 96-97 години, казваше: „Човек се учи, докато е жив.“ Тя беше изключително вдъхновяваща. Друг нейн израз беше: „Човек е 99 на 100 сляп.“ Това се отнасяше до това колко много неща не виждаме и не чуваме, но благодарение на интелекта си можем да си набавим инструменти, които ни помагат да виждаме и чуваме неща, недостъпни за другите.
Кое е най-важното умение, което НЕ сте научили в училище?
Има много неща, които съм научил в училище, но има и такива, които човек трябва да научи сам. Томас Едисън, например, е ходил на училище само до първи клас, но е направил над 1200 изобретения. Целта на училището трябва да бъде да научи човек да учи. Много хора питат: „За какво ни е това?“ Но е важно да се научим да учим, защото бъдещите професии може да са такива, за които дори не знаем в момента. Ако човек не се научи да учи, той става излишен.
Какъв мечтаехте да станете като дете?
Мечтаех да стана Робинзон Крузо, да живея на самотен остров. После исках да стана биолог, художник, поет. В крайна сметка мечтаех да имам професия, която ми позволява да имам свободно време за творчество. Исках да бъда свободен творец, а не художник или писател по задължение.
Успяхте ли да постигнете това?
Една моя позната казваше: „Надеждите са говежди.“ Човек си мисли едно, а после става друго. Например, мислех, че учителите имат много свободно време, но това се оказа илюзия. Свободното време зависи от самия човек. Ако си мързелив, ще имаш много свободно време. Ако си програмиран да работиш, няма как да го имаш. Баща ми много се възмущаваше, когато един мой съученик каза, че иска да „убие времето“. Това е най-грешното нещо, което можеш да направиш, защото времето е ограничено и не можеш да си го върнеш.
За вас какво означава успехът?
Успехът се дефинира чрез неуспеха. Неуспехът е да имаш нещо и да не можеш да го задържиш. Будистите имат една поговорка: „Човек, за да е щастлив, трябва или всичко да има, или нищо да не иска.“ Тъй като е невъзможно да имаш всичко, остава опцията да не искаш нищо. Човек е толкова по-щастлив, колкото по-малко иска. В Америка има движение на минималистите – хора, които живеят с минимални потребности. Аз симпатизирам на този начин на живот, защото той е противоположност на консуматорството. Консуматорството е свръхпотребление – искаш всичко веднага. Това е хедонистичната култура, която доминира днес.
Най-големият консуматор в организма е раковата тъкан. Раковата тъкан трови и убива всичко останало, като консумира много. Характерно за раковата клетка е, че тя консумира много повече от останалите и отделя много повече токсини. Това са отровните хора – те могат да бъдат политици от световна величина, които прокламират този начин на живот. Но това е антиекологично и антиживотно. Всички велики империи в историята са попадали в този начин на живот. В края на Римската империя хората, които са тичали към нея, са получавали блага – непрекъснато пируване, ядене, а когато не можеха да ядат повече, отиваха да повърнат, за да могат отново да ядат. Това е все едно да заразяваме света с рак. На всеки да му присъдим по едно тумориче, което да започне да се разраства.
Западния свят не ли в момента по този начин?
Западният свят в момента е в огромна опасност заради това консуматорство. Ако светът не се научи да живее с ограничените ресурси на планетата, това ще бъде много по-страшно от всички диктатори, тоталитаристи и войни, взети заедно. Жертвите ще бъдат много повече, защото това са жертвите на консуматорството. Това е смъртна опасност. Според официална статистика, повече хора умират от преяждане, отколкото от глад. Има твърде много болести, които се лекуват с глад. Светът трябва да се научи да пости. Това е здравословно.
Но постенето изисква усилие, а консуматорството не изисква никакво усилие. Често искаме да получим нещата лесно – не да се лекуваме с усилие, а да вземем хапче по предписана схема.
Във физиката има формула за божествено и сатанинско, има формула за ентропията. Ние от академията ходихме във Виена на гроба на Волстман, където тази формула е изчукана на плоча. Виенските гробища са може би най-красивият парк във Виена. На една площ от няколко десетки квадратни метра са гробовете на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, а на няколко метра по-нататък е и гроба на Волстман. С формата на омега – това е сатанинското начало на Вселената и ентропийното начало. Това е формулата на свръхконсумацията и на това да се оставиш да те влачи течението. Истинският живот плува срещу течението – една пъстърва се изкачва нагоре по реката, за да стигне до изворите. А по широките корита на реките може да се види труп на умряло магаре – това е плод на ентропията. Онзи, който се е оставил да го влачи течението на реката, е като труп на магаре – полуумрял. Това е признак на гниене, на загниване на обществото.
Как помагате за лечението на тази болест с нещата, които правите?
Човек трябва да поиска да бъде излекуван. Не може да бъде излекуван човек, който не иска да бъде излекуван. Може би един естествен процес е нездравото да умре, а здравото да остане. Но е желателно нашите деца да бъдат от тези, които няма да участват в гнилостния процес. Затова родителите трябва да са на мястото си, защото има душевни изкушения, които са просто отровни.
Как да помогнем на сегашните деца да бъдат създатели, да носят нещо добро на този свят?
Първо, те трябва да бъдат изолирани от пропагандата на консуматорството. Например, в Китай има филтри в интернет – нито един порно сайт не може да мине през тях. Австралия, демократична държава, също има филтри в интернет. Хората си пазят децата. Ако ние не се научим да пазим децата си, никой друг няма да го направи вместо нас. Трябва да имаме смелостта да не избързваме да им купуваме телефони и смартфони, да им направим ограничения в интернет, да не могат да достъпват неподходящи неща. Трябва да изискваме от държавата да постави такива закони, за да спасим децата. Всичко разрушително трябва да бъде изолирано от детето, за да може то, поне на възраст, в която все още не може да издържи на изкушенията, да бъде защитено.
Как според вас дигиталните технологии влияят на децата и променят начина на комуникация и информиране?
Трагично е, че децата поемат информация, която категорично не е за тях. Спомням си, когато бабата на най-близката ми приятелка се оплака, че детето ѝ, което е в четвърти клас, е намерило филм, в който се вижда как двама полицаи изнасилват мъж и го убиват. Това едно момиченце на 10 години е лишено от детство. Това са крадци на детството. По време, когато детето трябва да чете приказки за Пинокио или Спящата красавица, то гледа как полицаи изнасилват и убиват. Това са престъпници от световен мащаб, за които всяко наказание е малко. Ако нямаме законодателство, което да отреже такива неща, ако Европейският съюз няма такова, значи живеем в един самоубийствен съюз. Това е самоубийство на обществото.
Сега това е болестта на новото време – всеки се нуждае от психолог или психотерапевт.
А не би трябвало. Това е политическо изказване. В началото на демокрацията в България първата помощ, която получихме от Европейския съюз, бяха линейки с решетки – психиатрични линейки. Моята мечта е да живея в държава, в която няма нужда от психиатрични линейки.
Смятате ли, че тази мечта е възможна в сегашната ситуация? Виждате ли това в бъдещето?
Зависи от нас, от всички родители, и от това дали обичаме децата си. Имаше едно много интересно телевизионно предаване с една психоложка, която казваше, че сегашните родители не обичат децата си така, както са ги обичали преди 100 години. Просто не ги познават.
Преди 100-200 години родителите са водили децата си на паша, на жътва. Сега всеки е забит в телефона си. Много пъти съм давал пример за моя дядо Теодосий, на когото съм кръстен. Той е бил 12-ият син на прадядо ми Николай от Бургас. Първородният син е получил лъвския дял от богатството, а останалите – почти нищо. Но 12-ият син е получил образование във Виена, за да работи с обем под налягане – това е било голямо богатство през 19 век. Той е взел една бедна жена, която му е помагала на струга. И накрая на работния ден съпругът и съпругата са излизали пред къщата, прегръщали се и пеели.
Това е картината на семейството – шест деца, съпруг и съпруга. А сега съпруг и съпруга гледат телефоните си и не се познават. Това е обратната страна на цивилизацията.
Какви са професиите на бъдещето според вас?
Интелигентен човек, който отива на планина, отива пеш, а не с кола, ако иска да бъде здрав. Един човек, който иска да бъде умствено здрав, трябва да разчита не на изкуствения интелект, а на собствения си. Аз имам практика от студентските си години – решавах ужасно трудни задачи, без да разчитам на записки. Това е качество – да решаваш проблеми в реално време.
Децата трябва да се научат да мислят, да намират изход от всякаква ситуация. Това е смисълът на образованието – да научиш децата да мислят, а не просто да приемат готова информация. Иначе стават беззъби консуматори.
Какво бихте посъветвали родителите на деца, които искат да дадат на децата си по-добро бъдеще?
Първо, да вземат телефоните на децата си. Моята дъщеря, преди да има смартфон, печелеше медали на всяко състезание по математика. След като получи телефона, вече няма медали. Това изяжда времето на детето. Специалисти по висок коефициент на интелигентност казват, че за да успееш в нещо, трябва да изразходваш 20 000 часа в това нещо. Това е несъвместимо с игричките на телефона. Децата трябва да се научат на лишения. Това е ключът към успеха.